Мобинг: морален тормоз в трудовото право

Мобингът се заражда през 80-те години. Той е популяризиран от Лейман, който, следвайки Конрад Лоренц, счита, че „мобингът е тази ситуация, при която човек упражнява външно психологическо насилие, систематично и периодично и за продължително време върху друго лице или хора в околната среда с цел унищожаване на комуникационните мрежи на жертвата, прекъсване на упражняването на тяхната работа и накрая това лице да напусне работното място“.

ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОЯВА – ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА МОБИНГА

I. Без съмнение МОБИНГ е ново явление в трудовото право, тъй като придоби голямо значение през последните години в целия свят. Нарастващото му развитие породи голяма активност от страна на националните трудови съдилища, които в много случаи разглеждат тази практики като основание за уволнение на работника.

По същия начин, освен че се счита за причина за уволнение на работника, това е мотив за унищожение за служителя, тъй като най-сериозната му последица е невъзможността да се намери нова работа, поради психологическите щети, причинени от това отношение.

Мобингът може да доведе до окончателното изключване на работника от пазара на труда, тъй като една от целите, които характеризират тези, които участват в такова насилие, е трайното елиминиране на работника от трудовия живот.

По същия начин е важно да се подчертае голямото безпокойство, което това ново явление породи в бизнес сектора, поради големия брой съдебни решения, издадени в полза на работниците в резултат на мобинг.

Мобингът причинява, в допълнение към разходите за труд, икономически разходи, тъй като има двоен обхват, тъй като когато работникът загуби работата си, той губи месечния си доход; и за бизнесмена икономическата цена на изправянето пред съдебен процес с последица от присъда, генерираща разходи. По същия начин този институт генерира социална цена, тъй като работника може да бъде изключен от орбитата на пазара на труда.

II. За да определим ясно и точно ситуацията, в която е конфигуриран този нов феномен на мобинг, можем да установим следните характеристики:

  • Човек или група от хора упражнява екстремно психологическо насилие върху друг.
  • Насилието трябва да се извършва системно, тоест поне веднъж седмично.
  • Психологическото насилие трябва да се упражнява дълго време, период от шест месеца.
  • Тези поведения трябва да са насочени към унищожаване на репутацията на работника или към нарушаване на спокойствието му на работното място, или към опит за разрушаване на комуникационните мрежи на жертвата.
  • Целта на това поведение е именно жертвата да напусне работата си.
  • Или може да се основава на нуждата на агресора да канализира поредица от психопатични импулси и тенденции.
  • В тази ситуация агресорът(ите) се възползва от недостатъците и характеристиките на организацията и социалната среда.

III. ФАЗИ НА МОБИНГА

Мобингът е явление, което започва да се развива бавно, прогресивно и продължава във времето, причинявайки значително и непоправимо психофизическо износване на жертвата. Тази ситуация намира своята отправна точка в наличието на незначителни конфликти, но които служат като възможни стратегии, насочени към пораждане на така наречения „тормоз на работното място“.

Първи етап: Начало на психическия тормоз: жертвата страда от психологически тормоз и една от първите реакции е объркване, водещо до липса на сън и повтарящи се мисли.

Втори етап: Откриване на конфликта: Жертвата изпитва засилване на изпълнението на стратегиите, прилагани от тормозещия, насочени към нея, където получава заплахи или сплашване, било то словесно или наказателно, което засяга стабилността на работата.

Трети етап: Намеса на други шефове: На този етап трябва да се помогне на жертвата, тъй като ако не се вземат мерки навреме, може да се стигне до доброволно напускане на работа. Като цяло се появява ново заболяване, което не се е появявало преди.

Четвърти етап: Уволнение или бягство от работа: Пострадалият, който е работникът, е с влошено здравословно състояние, което прави невъзможно връщането му на работа след получаване на правоспособност в трудовата организация, т.е вашето физическо и психическо здраве; като впоследствие води до огромно влошаване на семейните и личните връзки.

IV. МОТИВИ ЗА МОБИНГА И РОЛЯ НА АДВОКАТА

Продължавайки с анализа на въпроса, който ни засяга тук, мога да потвърдя, че най-честите мотиватори на този институт са: страх, съперничество, изолация, завист, ревност, изненада, безразличие, между другото.

Ролята на адвоката при мобинга е много важна, професионалистът трябва да познава точно фигурата, за да даде правилен съвет на клиента, като посочи какви стъпки да следва в съдебната сфера.

Трябва да имаме предвид, че редица държави аргументите бяха отхвърлени на първоинстанционни решения и след това са били допуснати от съдилищата на втора инстанция, както в трудовата, така и в гражданската юрисдикция.

Както моите колеги ще могат да оценят, убедителен случай е решението от Върховния трудов съд на град Рио Негро: В този случай ищцата е работила като служител в казино, което й е възложило задачи, по-висши от изпълняваните от нея, като оттогава нататък е подложена на безпрецедентен непрекъснат тормоз. Жертвата е поискала медицински отпуск, като дори лекуващият я експерт е посочил по делото степента и големината на претърпените от пострадалата психически увреждания.

В заключение може да се каже, че „мобингът” е ново явление в трудовото право, което трябва да се приема с повишено внимание при изследването му.

Като отправна точка трябва да се изиска жертвата да бъде подложена на медицински прегледи и лечение, за да се установи ясно реалното съществуване на психическо увреждане и то да е пряко свързано с дадената ситуация в неговата или нейната работна среда с важни свидетели, главно при прекъсване на трудовото правоотношение.

Leave a Comment